Пистите

 Австралия

Пистата "Албърт парк" в Мелбърн се използва за автомобилни състезания още от далечната 1953 година. Тя е непрестанно в календара на Формула 1 от 1996 година. Както личи от името и, "Албърт парк" се намира в един от най-красивите паркове на града. Трасето е по средата на езеро и пилотите от Формула 1 винаги са казвали, че то спокойно може да спечели приза за най-красива писта от календара. Част от пистата се използва целогодишно от пътната мрежа на града и това създава огромни трудности за състезателите. Обикновено всеки път преди началото на свободните тренировки в петък, асфалта е много мръсен и това пречи на сцеплението на автомобилите. Изпреварванията са много трудни и единственото възможно място за това е в края на старт-финалната права. Натоварванията върху спирачките на колите са едни от най-големите от всички останали стартове от сезона във Формула 1.

             
Малайзия

Пистата "Сепанг" в Малайзия се намира на около 50 км от Куала Лумпур. За първи път трасето стана домакин на кръг от шампионата  на Формула 1 през 1999 година. Тогава победата в състезанието грабна пилотът на Ферари Еди Ървайн. Времето в Малайзия винаги е изключително горещо и температурите на пистата са един от основните фактори за представянето на автомобилите. Освен това, влажността на въздуха в повечето случай е в порядъка на 80% и тези стойности допълнително затрудняват състезателите от Гран при. Стратегията на "Сепанг" обикновено е с две спирания в бокса. Световният шампион във Формула 1 за 2005 година Фернандо Алонсо винаги е споделял, че това е една от любимите му писти от календара на най-авторитетната автомобилна надпревара в света.

   Бахрейн

Пистата "Сахир" или позната още като Манама в Кралство Бахрейн е един от най-модерните комплекси в календара на Формула 1. Освен основната писта, съоражението се състои и от още шест отделни по-малки трасета, включително и малък овал за тестове. "Сахир" се намира на около 30 км разстояние от столицата Манама. Най-интересната особеност на пистата е, че тя се намира по средата на пустиня. Характерните за областта пясъчни бури създават огромни неприятности за организаторите и пилотите. Пясъкът е един от най-опасните фактори за работата на всеки един двигател в Гран при и всички екипи внимават изключително много за своите мотори. За първи път "Сахир" беше домакин на състезание от шампионата на Формула 1 през 2004 година.

  Китай                                    

На 26 септември 2004 година, мечтата на шефа на Формула 1 Бърни Екълстоун да разшири най-авторитетната автомобилна надпревара в света се сбъдна. Пистата в Шанхай стана сцена на първото състезание в историята за Голямата награда на Китай. Повече от 200 000 души присъстваха на трибуните на „Шанхай”, а около 30 000 от тях бяха на главната трибуна, от която се вижда почти 80% от пистата. Още в самото начало на дизайнера на трасето Херман Тилке беше заявено, че съоръжението трябва да бъде построено в духа на китайската дума "Shang", която означава "високо", или "от горе". От там идва и името на самия град Шанхай. Първите две състезания в Китай не бяха едни от най-интересните, но през сезон 2006 станахме свидетели на едни от най-драматичните моменти за годината. Пряката битка между Фернандо Алонсо (Рено) и Михаел Шумахер (Ферари) и променливите климатични условия спряха дъха на феновете на високите скорости. Шуми стартира шести на полумокра писта и изглеждаше с по-големи шансове с работещите прекрасно при тези условия гуми на Бриджстоун. Алонсо стартира от пол-позишън и трябваше да бъде фаворит за победата, но гумите му Мишлен се представяха по-добре на сух асфалт. Испанецът водеше убедително през първите 30 обиколки, но в средата на състезанието не смени гумите си интермедия и темпото му рязко падна. В оспорвана битка няколко обиколки гума до гума, Пилето изпревари Фернандо и в крайна сметка записа първия си и единствен успех в Шанхай. Алонсо остана втори, а Джанкарло Фисикела (Рено) финишира трети.

       
 Испания         

Пистата "Каталуния" или още позната като "Монтмело" се намира на около 20 километра от Барселона. Построена е в края на 80-те години и за първи път отваря врати през 1991 година. Всички отбори във Формула 1 използват изключително често "Каталуния" за тестове. Времето в Испания почти винаги е слънчево и ясно. Трасето е едно от любимите на пилотите. Пистата се характеризира с много бъзри завои и прави на които скоростта достига около 320 км/ч. Аеродинамиката и поведението на колите в завоите е от огромно значение за успех на "Каталуния". През 2004 година асфалта на пистата е подменен изцяло и всички специалисти са на мнение, че настилката в Испания е най-добрата в календара на Формула 1.

  Монако                                      

Пистата "Монте Карло" в едноименната столица на Княжество Монако е домакин на състезания за Голямата награда още от далечната 1929 година. Това е най-бавното и същевременно най-популярното трасе от календара на Формула 1. Състезанието се провежда по улиците на града и на него винаги присъстват едни от най-известните звезди от шоу бизнеса. Представянето на пилотите в Монако зависи най-вече от техните умения и качеството им да овладеят мощността на автомобила. Обикновено първата позиция в квалификацията е предпоставка за успех, тъй като изпреварванията са почти невъзможни поради тесните улици на княжеството. Пистата в Монте Карло е едно от малкото трасета, което почти никога не е променяно. Пилотите сменят предавките по 40 пъти на обиколка (всяка скорост на всеки 2 секунди), или общо около 3000 смени за цялото състезание. Тактиката на тимовете обикновено е с едно спиране и важен фактор за представянето им е сцеплението на колите. Улиците на Монте Карло са част от пътната мрежа на града и са изключително мръсни. Това създава допълнителни главоболия за всички от Формула 1.

 
Канада                                 

Пистата "Жил Вилньов" в Канада е построена през 1978 година. Тя се намира на малък остров в Монтреал. Още през 1967 година там се е провело изложение на канадското Eкспо и организаторите са използвали част от тези съоръжения за да създадат комплекса около трасето. Първоначално пистата се е казвала "Нотр Дам" и е разположена по средата на един изключително красив парк с няколко езера. След смъртта на легендарния канадски пилот Жил Вилньов през 1982 година в Белгия, правителството на Канада взима решение да преименува трасето в знак на почит към тогавашния състезател на Ферари. "Жил Вилньов" е средно бърза писта с общо 13 завоя и с малко зони за сигурност. През 1991 година е построен нов бокс, а три години по-късно е добавен и последния шикан преди старт-финалната права. На него стават и повечето изпреварвания.

Великобритания                       

По време на Втората световна война мястото на което днес е построена пистата "Силвърстоун", се е използвало за летище. На него са кацали легендарните бомбардировачи на Кралските военно-въздушни сили на Великобритания. На 13 май 1950 година "Силвърстоун" е домакин на първото състезание в историята на Формула 1. Тогава първи финала пресича Нино Фарина (Алфа Ромео). Конфигурацията на трасето се запазва до 1974 година, когато са направени някои сериозни промени. През 1991 година са модифицирани и едни от най-известните участъци във Формула 1 - Маготс и Бекетс. В наши дни пистата се характеризира с много бързи и технични завои. Тя е изключително любима на отборите от Гран при и те провеждат там тестове през целия сезон.

  Германия                                    

 Пистата "Хокенхайм" се намира в германската провинция Баден-Вюртемберг, съвсем близо до града, от който идва името на трасето. Пистата е построена през 1932 година като алтернативна на трасето в Карлсруе, което бива забранено за употреба и скоро "Хокенхайм" се превръща в трасе за тестове на Мерцедес-Бенц. В първоначалния си модел "Хокенхайм" е дълга почти осем километра и се състои от две дълги прави обединени от дълги завои - единият в близката гора, а другият в града. През 60-те и 80-те години след няколко тежки инцидента пистата претърпява общо три преустройства, преди да се стигне до 2000 година. Тогава се налага нова реконструкция и огромно скъсяване на дължината на пистата, което води до отпадането на много любими на феновете участъци и сериозна критика. За първи път състезание от Формула 1 на пистата "Хокенхайм" се провежда през 1970 година, когато пилотите от Формула 1 решават да бойкотират "Нюрбургринг". Следващата година Гран при на Германия се връща на "Нюрбургринг" и остава там до 1976. От 1977 до 2006 година "Хокенхайм" е домакин на Гран при на Германия с изключение на 1985 година, когато състезанието отново се провежда на "Нюрбургринг". През 2006 година обаче Бърни Екълстоун обяви, че от 2007 година Германия ще има само едно състезание и двете писти вече се редуват в организирането му.

 
Унгария                                

Автомобилни състезания в Будапеща (Унгария) се провежда още от далечната 1926 година. В годините на комунизма в Европа е било трудно да се проумее, че е възможно страна от т.нар. Източен блок да бъде домакин на състезание от Формула 1. Но ето, че през 1986 година, един от кръговете в най-авторитетната автомобилна надпревара в света започва да се провежда и в Унгария. Тогава на трибуните около пистата присъстват повече от 200 000 зрители. След трасето в Монако, "Хунгароринг" е втората най-бавна писта във Формула 1. Тя се характеризира с много-бавни завои, къси прави и множество шикани. По този начин на "Хунгароринг" почти няма места за изпреварване. Времето на квалификацията е от изключително значение за краен успех. Обикновено състезанията там са изключително скучни и непривлекателни за феновете. През 2003 година е първата по-сериозна реконструкция на пистата. Старт-финалната права е удължена и така дължината и е вече 202 метра. Модернизирани са боксовете, местата за паркинг и др. В уикенда за Гран при на Унгария обикновено присъстват много българи, поради относително евтините екскурзии организирани от нашите туроператори.

  Белгия                                       

Пистата "Спа-Франкоршам" в Белгия е най-дългата и една от най-бързите писти в календара на Формула 1, а повечето пилоти определят трасето, като най-хубавото в шампионата. То се намира в южната част на страната в красивите планини на Ардените и известно на повечето фенове на високите скорости с прочутия си завой „Червената вода" (Eau Rouge). Времето на „Спа" е изключително променливо, като много често в едната част на пистата може да вали дъжд, а в другата да грее слънце. Самият район около пистата също е популярен с минералната си вода с лечебно действие и от там идва и името на станалите все по-популярни в Европа „Спа-центрове". Първото автомобилно състезание на „Спа" се е състояло през 1924 година, а дължината на пистата била точно 14,016 км. Първата Голяма награда на Белгия се провела година по-късно. Надпреварата била спечелена от Антонио Аскари - баща на двукратния световен шампион във Формула 1 Алберто Аскари.

  Италия                                                   

Още от самото начало надпреварите на пистата „Монца" са били важни състезания в средите на моторните спортове в Европа. От 1922 г., когато е открита пистата до сега, почти всяка година „Монца" е била домакин на Голямата награда на Италия. Изключение в организираната верига на Формула 1, прави 1980 година, когато домакинството е дадено на "Имола" или позната още като "Енцо и Дино Ферари". "Монца" се намира в парка "Monza Royal Park" в близост до Милано. Откриването и предизвиква членовете на автомобилния клуб в Бреша (Brescia Automobile club) да популяризират още повече тяхното състезание Mille Miglia. След появата на "Монца" обаче, Бреша и Mille Miglia губят своя висок статус и блясък в италианския автомобилен спорт. Победата в съперничеството между "Монца", която се намира в областта Пиедмонт и Бреша в Ломбардия печели именно новото тогава трасе. Нивото на страст и любов на тифозите към италианския автомобилен спорт е най-добре изобразено именно на "Монца", когато там се състезават и колите на Ферари. Дори по време на тестове при хубаво време на трибуните могат да присъстват повече от 10 000 зрители.

  Сингапур                                  

Състезанието за Гран при на Сингапур, което от 2008 година е в календара на Формула 1, влезе в историята на надпреварата като първото състезание, което се състоя на изкуствено осветление. Стартът беше даден в 20 часа местно време с желанието да се предостави съвсем различно изживяване на феновете на високите скорости и същевременно времето да е удобно за аудиторията пред телевизорите в Европа. Пистата отново ще бъде осветена навсякъде и през цялото време, като все пак зоните за сигурност ще бъдат малко по-тъмни от основното трасе, за да не се объркват пилотите. Прожекторите пък ще бъдат под постоянно наблюдение, като ще се внимава в нито един момент да не заслепяват пилотите, дори те да се завъртят и да излязат от идеалната линия. Осветителните тела са съобразени и с телевизионните камери и са поставени от същата страна на трасето като тях, за да не затрудняват прякото предаване. За да не се окажат 22 пилоти, 80 000 фенове на трасето и милиони пред телевизорите внезапно на тъмно, са предвидени 12 генератора, които трябва да компенсират какъвто и да било проблем с осветяването. За да не се стигне до извънредни ситуации, при всеки генератор постоянно ще стои екип от инженери.

  Япония                                   

"Сузука" е много опасна и технична писта с невероятен брой трибуни за публиката. Тя е голямо събитие в света на моторните спортове и Формула 1 от 1987 година насам. Тогава японското състезание е върнато в календара на Формула 1, заради завръщането на Хонда в спорта, като доставчик на двигатели за отбора на Уилямс. "Сузука" е под формата на числото 8 и има множество бързи и бавни завои. Обичана е от всички пилоти макар изпреварването да е невъзможно, заради стесняването на шиканите преди бокса през 1991 г.

През 1987 г. състезанието ще се запомни с катастрофата на Найджъл Менсъл на тренировката, която го лиши и от тилтата. През 1988 г. Аертон Сена и Ален Прост се борят тук за първото място. В крайна сметка бразилецът печели, въпреки лошият старт. На следващата година, той се блъска в съотборника си от Макларън Ален Прост докато се борят отново за победата. И макар Сена да печели отново, след края на състезанието, стюардите го дисквалифицират и връчват победата на пилота на Бенетон Алесандро Нанини.

През 1990 г. Прост и Сена отново се надпреварват бясно един с друг, но вече са в различни отбори. Сена с Макларън натиска газта и още на първия завой след старта се блъска в Прост (Ферари). Сена печели титлата, като по-късно разкрива, че нарочно е предизвикал инцидент, за да извади от строя колата на Прост (на снимката долу). Рикардо Патрезе печели тук последната си победа през 1992 г, след напускането на Найджъл Менсъл. Сена печели отново през 1993 г. Малко след победата той влиза във вестниците с това, че е ударил младока Еди Ървайн заради спор на пистата.

  САЩ                                            

                                                
Бразилия                  

Пистата "Интерлагос" се намира в южните предградия на мегаполиса Сао Пауло в Бразилия и на португалски името и означава "между езерата". Тя е построена на място, където преди време е имало множество езера. Почвата под асфалта на трасето е прекалено мека и доста често на организаторите им се налага да поставят нов слой асфалт, след като предишния вече е „потънал" в земята. Това не помага особено и пистата е една от най-неравните в шампионата. Тесните завои още повече затрудняват пилотите и отборите. „Интерлагос" е построена през 1954 година с дължина от 7,19 км и е позната на феновете на високите скорости и като „Хосе Карлос Паче". Кръстена е на бразилеца Паче, който през 1975 година през кратката си кариера печели единствената си победа във Формула 1 именно в Сао Пауло.

Първото Гран при, което не е било част от Формула 1 се е провело през 1972 година. От следващият сезон до 1980 г., Голямата награда на Бразилия във Ф1 се провежда на „Интерлагос" с изключение на 1978 г, когато домакин е „Джакарепагуа" в Рио де Женейро. В периода 1981-1989 година отново „Джакарепагуа" приема бразилското Гран при. През 1990 година обаче, на „Интерлагос" отново е гласувано доверие, след като на пистата е положен нов асфалт и дължината й е намалена на 4,29 км. Както е известно, Сао Пауло е родното място на легендарния трикратен световен шампион Аертон Сена и след неговата смърт през 1994 г., S-образният шикан след старт-финалната права е кръстен на негово име.

                                                     
Абу Даби                    

Състезанието в Абу Даби се проведе за първи път на 1 ноември 2009 г. Пистата е по проект на Херман Тилке. На 12 км от Абу Даби е разположено съоръжението Яс Марина. Дължината й е около 5,555 км, а максималната ширина 12 м. Максималната скорост, която ще може да се развива е определена на 317 км/ч на дългата 1,2 км права. Времето за обиколка се очаква да е не повече от 100 сек. Очакват се да бъдат издигнати и седем хотела специално за състезанието, както и паркове и атракциони.

Коментар на Бернд Мейлендер (Официален пилот на колата за сигурност):  Новите писти винаги са интересни за пилотите и крият предизвикателства за отборите. Пистата е микс от бързи и бавни завои. След дългата права има възможности за изпреварване. Най-интересните места ще са около кеят за яхти и тунелът под хотела.